Времето, когато в България имаше истински българи, а не подлоги! Преди 130 години дедите ни забиха шамар на Великите сили и Съединиха България
Съединението на България е актът на фактическото обединяване на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подсилен от българския княз Александър I и управителен от майор Данаил Николаев.
Ранни опити за съединяване
През август 1878 година в Пловдив, Търново и други български градове възникват комитетите „ Единство “, които си слагат за цел национално обединяване обратно на Берлинския контракт. В началото на 1879 пловдивският комитет в състав Драган Цанков, Константин Величков и други дейци се преименува в Централен комитет за Южна България и се заема с военно образование на популацията под формата на гимнастически сдружения. Това става под управлението навременните съветски управляващи. Поради отрицателното отношение на останалите Велики сили, те пренасочват напъните на комитета от обединяването с Княжество България и Македония към подготовка за отпор против плануваното в Берлинския контракт изпращане на турски войски в Източна Румелия.
Изострянето на граничните разногласия на Османската империя с Гърция и Черна гора и идването на власт на Гладстонвъв Великобритания провокират нова акция за съединение през пролетта на 1880 година. В съдействие справителството на Княжество България южнобългарски общественици основават комитетска мрежа със средище вСливен. До по-решителни дейности не се стига, заради негативния резултат от дипломатическите сондажи в Лондони Петербург. Становището на Великите сили за опазване на статуквото и междуособиците по време на Режима на пълномощията отлагат идната съединистка акция. Тя се състои напролет на 1884 година, когато опозиционната Народна партия организира всеобщи демонстрации в Източна Румелия под лозунга за обединяване с Княжеството, и е прекъсната скоро откакто партията получава властта в региона при новоназначения генерал-губернатор Гаврил Кръстевич.
От пролетта на 1885 образуваният в Пловдив под управлението на Захари Стоянов БТЦРК се заема с интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата (вестник „ Борба “) и обществени демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В изгода на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът открива връзки с командира на жандармерията майор Райчо Николов и с доста офицери в локалните гарнизони. Проведени са диалози и с най-висшия български офицер в Източна Румелия – майор Данаил Николаев, който командва пловдивското полково окръжие. Николаев споделя задачите на БТЦРК, само че отхвърля проектите за атентат против Кръстевич и съставяне на чети като нереалистични.В началото на септември той активизира опълчението на Пловдив и покрайнините под претекст за присъединяване в планувани маневри.Дни по-рано, на 29 август, двама от заговорниците – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с Александър I в Шумен, където се организират учения на княжеските войски. Князът ги твърди в поддръжката си, само че министър-председателят Петко Каравеловсмята начинанието за неблаговременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той има намерение да осуети следващата съединистка акция, само че е изпреварен от събитията.
Първоначалното желание на БТЦРК е да разгласи Съединението на 15 септември, само че на 2 септември в Панагюрище избухва протест, овладян още на същия ден от полицията. Пред заплахата от арестуване на уредниците, комитетът взема решение да форсира начинанието. Представители на БТЦРК отпътуват за Чирпан, Сливен и други градове на региона, с цел да поведат размирен групи към Пловдив.
На 5 септември е вдигнато въстание в Пазарджик, където последователите на Съединението с Княжество България откриват лично ръководство. По същото време въстават и селата към Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети отпред с Чардафон и Ангел Чолаков, които доближават регионалния център през нощта и на идващия ден. Само чирпанската чета е застигната и разрушена от войскова част при село Калфата.
Прокламация за поемането на властта в Източна Румелия от Временното държавно управление
Паметник на Съединението на България и Източна Румелия в град Пловдив
При вестта за размириците в региона източнорумелийските управляващи, в лицето на ръководителя на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов, се допитват до руския консул в Пловдив дали да разгласят самѝ Съединението. След като получава негативен отговор, държавното управление разпорежда арестуване на заговорниците и концентрира полицейски елементи в Пловдив.Военните обаче не се подчиняват на заповедите на шефа на милицията генерал Август декор Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, откриват надзор над Пловдив и, без да срещат опозиция, смъкват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Временно държавно управление, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии отпред с Георги Странски, афишира обща готовност на мъжете от 18 до 40 години за отпор против предстоящото турско нахлуване и кани княз Александър Батенберг да поддържа Съединението.
Пловдивските събития провокират всеобщи демонстрации на поддръжка в Княжеството. Поставен пред приключен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в съдействие с княза. На 8 септември Александър I издава разгласа, с която се афишира за „ княз на Северна и Южна България “, а на идващия ден е към този момент в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на краткотрайното държавно управление, което се отхвърля от пълномощията си. Междувременно княжеското държавно управление активизира армията си и изпраща наличните си войски в поддръжка на милицията в Южна България. Народното заседание, което се събира изключително на 11 септември, утвърждава тези ограничения, като гласоподава заем от 5 милиона лв. за покриване на военните разноски.
След Съединението България е застрашена с война по едно и също време от Османската империя, която желае да възвърне правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която упорства за териториални обезщетения. Нежелаейки спор, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската намеса, само че в това време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия.Поради недоверието си към княза, датиращо още от Режима на пълномощията, съветският цар Александър III отказва да поддържа българската дипломация, въпреки и да е срещу възобновяване на ситуацията отпреди 6 септември. В поддръжка на Батенберг действа Великобритания, която се надява посредством него да отстрани съветското въздействие в България. На провеждащата се в края на октомври конференция в Цариград британският представител Уилям Уайт и френският му сътрудник попречват изпращането на турски комисар, подкрепено от посланиците на останалите сили.
Безрезултатността на посланическата конференция предизвика сръбския крал Милан. С поддръжката на Австро-Унгария, при започване на ноември той хвърля войските си против България.Последвалата Сръбско-българска война е решена с битката при Сливница. След успеха на българите и Букурещкия кротичък договор въпросът за делене на България повече не е подложен.
Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В подмяна на османското единодушие за лична уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския княз България отстъпва на Османската империяКърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е одобрено дефинитивно едвам с признаването на българската независимостпрез 1908-1909 година.
Petel.bg подкрепя " Българската история "
Няма нищо по-важно от историята и традициите за съхранението на една нация. Един популярен народ, какъвто е нашият, е тъпкан и мачкан със епохи, тъкмо тъй като е популярен и враговете му са били могъщи.
Историята ни е изтривана и пренаписвана от всеки, който мине отсам и най-много от самите ни подлоги управници дотам, че на следващия ден децата ни няма да знаят какви са - българи ли, американци ли, турци ли...
Разказвайте на децата си и предавайте значимите неща от нашата велика история, с цел да я има България!
Ранни опити за съединяване
През август 1878 година в Пловдив, Търново и други български градове възникват комитетите „ Единство “, които си слагат за цел национално обединяване обратно на Берлинския контракт. В началото на 1879 пловдивският комитет в състав Драган Цанков, Константин Величков и други дейци се преименува в Централен комитет за Южна България и се заема с военно образование на популацията под формата на гимнастически сдружения. Това става под управлението навременните съветски управляващи. Поради отрицателното отношение на останалите Велики сили, те пренасочват напъните на комитета от обединяването с Княжество България и Македония към подготовка за отпор против плануваното в Берлинския контракт изпращане на турски войски в Източна Румелия.
Изострянето на граничните разногласия на Османската империя с Гърция и Черна гора и идването на власт на Гладстонвъв Великобритания провокират нова акция за съединение през пролетта на 1880 година. В съдействие справителството на Княжество България южнобългарски общественици основават комитетска мрежа със средище вСливен. До по-решителни дейности не се стига, заради негативния резултат от дипломатическите сондажи в Лондони Петербург. Становището на Великите сили за опазване на статуквото и междуособиците по време на Режима на пълномощията отлагат идната съединистка акция. Тя се състои напролет на 1884 година, когато опозиционната Народна партия организира всеобщи демонстрации в Източна Румелия под лозунга за обединяване с Княжеството, и е прекъсната скоро откакто партията получава властта в региона при новоназначения генерал-губернатор Гаврил Кръстевич.
От пролетта на 1885 образуваният в Пловдив под управлението на Захари Стоянов БТЦРК се заема с интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата (вестник „ Борба “) и обществени демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В изгода на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът открива връзки с командира на жандармерията майор Райчо Николов и с доста офицери в локалните гарнизони. Проведени са диалози и с най-висшия български офицер в Източна Румелия – майор Данаил Николаев, който командва пловдивското полково окръжие. Николаев споделя задачите на БТЦРК, само че отхвърля проектите за атентат против Кръстевич и съставяне на чети като нереалистични.В началото на септември той активизира опълчението на Пловдив и покрайнините под претекст за присъединяване в планувани маневри.Дни по-рано, на 29 август, двама от заговорниците – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с Александър I в Шумен, където се организират учения на княжеските войски. Князът ги твърди в поддръжката си, само че министър-председателят Петко Каравеловсмята начинанието за неблаговременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той има намерение да осуети следващата съединистка акция, само че е изпреварен от събитията.
Първоначалното желание на БТЦРК е да разгласи Съединението на 15 септември, само че на 2 септември в Панагюрище избухва протест, овладян още на същия ден от полицията. Пред заплахата от арестуване на уредниците, комитетът взема решение да форсира начинанието. Представители на БТЦРК отпътуват за Чирпан, Сливен и други градове на региона, с цел да поведат размирен групи към Пловдив.
На 5 септември е вдигнато въстание в Пазарджик, където последователите на Съединението с Княжество България откриват лично ръководство. По същото време въстават и селата към Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети отпред с Чардафон и Ангел Чолаков, които доближават регионалния център през нощта и на идващия ден. Само чирпанската чета е застигната и разрушена от войскова част при село Калфата.
Прокламация за поемането на властта в Източна Румелия от Временното държавно управление
Паметник на Съединението на България и Източна Румелия в град Пловдив
При вестта за размириците в региона източнорумелийските управляващи, в лицето на ръководителя на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов, се допитват до руския консул в Пловдив дали да разгласят самѝ Съединението. След като получава негативен отговор, държавното управление разпорежда арестуване на заговорниците и концентрира полицейски елементи в Пловдив.Военните обаче не се подчиняват на заповедите на шефа на милицията генерал Август декор Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, откриват надзор над Пловдив и, без да срещат опозиция, смъкват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Временно държавно управление, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии отпред с Георги Странски, афишира обща готовност на мъжете от 18 до 40 години за отпор против предстоящото турско нахлуване и кани княз Александър Батенберг да поддържа Съединението.
Пловдивските събития провокират всеобщи демонстрации на поддръжка в Княжеството. Поставен пред приключен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в съдействие с княза. На 8 септември Александър I издава разгласа, с която се афишира за „ княз на Северна и Южна България “, а на идващия ден е към този момент в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на краткотрайното държавно управление, което се отхвърля от пълномощията си. Междувременно княжеското държавно управление активизира армията си и изпраща наличните си войски в поддръжка на милицията в Южна България. Народното заседание, което се събира изключително на 11 септември, утвърждава тези ограничения, като гласоподава заем от 5 милиона лв. за покриване на военните разноски.
След Съединението България е застрашена с война по едно и също време от Османската империя, която желае да възвърне правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която упорства за териториални обезщетения. Нежелаейки спор, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската намеса, само че в това време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия.Поради недоверието си към княза, датиращо още от Режима на пълномощията, съветският цар Александър III отказва да поддържа българската дипломация, въпреки и да е срещу възобновяване на ситуацията отпреди 6 септември. В поддръжка на Батенберг действа Великобритания, която се надява посредством него да отстрани съветското въздействие в България. На провеждащата се в края на октомври конференция в Цариград британският представител Уилям Уайт и френският му сътрудник попречват изпращането на турски комисар, подкрепено от посланиците на останалите сили.
Безрезултатността на посланическата конференция предизвика сръбския крал Милан. С поддръжката на Австро-Унгария, при започване на ноември той хвърля войските си против България.Последвалата Сръбско-българска война е решена с битката при Сливница. След успеха на българите и Букурещкия кротичък договор въпросът за делене на България повече не е подложен.
Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В подмяна на османското единодушие за лична уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския княз България отстъпва на Османската империяКърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е одобрено дефинитивно едвам с признаването на българската независимостпрез 1908-1909 година.
Petel.bg подкрепя " Българската история "
Няма нищо по-важно от историята и традициите за съхранението на една нация. Един популярен народ, какъвто е нашият, е тъпкан и мачкан със епохи, тъкмо тъй като е популярен и враговете му са били могъщи.
Историята ни е изтривана и пренаписвана от всеки, който мине отсам и най-много от самите ни подлоги управници дотам, че на следващия ден децата ни няма да знаят какви са - българи ли, американци ли, турци ли...
Разказвайте на децата си и предавайте значимите неща от нашата велика история, с цел да я има България!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ